„Практическото мислене“ от Едуард де Боно е книга за всекидневното мислене.
Едуард де Боно – всепризнат авторитет по темата за човешкото мисленето – счита, че мисленето не е вродена интелигентност, както обикновено смятаме, а умение и в този смисъл може да бъде усъвършенствано. Това важи, според Едуард де Боно, преди всичко за всекидневното мислене, което той нарича „практическо“.
Такава е и основната идея на „Практическото мислене“ – да разкрие неговата същност и механизъм на действие, за да бъде впоследствие и усъвършенствано от хората, които искат да се възползват от тази възможност.
Едуард де Боно разкрива, че практическото мислене има две основни правила: първо, всеки е винаги прав и второ, никой никога не е прав. Тези две правила не си противоречат.
В тази връзка Едуард де Боно обяснява подробно кои са четирите начини да бъдем прави, петте начина да грешим в мисленето си и .петте начина да разбираме ситуацията.
В Заключението на „Практическото мислене“ можем да прочетем:
„Никой не греши нарочно в своя ум. Човек гради идеите си по най-добрия възможен начин според знанията, опита, емоциите и погледа си към нещата.
Ако искате да покажете някому друга гледна точка, трябва да подредите нещата така, че умът му да може да превключи към нея и да прозре. Прозрението е процесът, с чиято помощ се придвижваме от една идея, която сама по себе си е адекватна, към друга, която е още по-добра.
Макар, че всеки винаги е прав в своя контекст, тази правота не е абсолютна, а се ограничава до този контекст. Това означава, че не бива да допускаме в себе си самонадеяността и догматизма на онези, които се смятат за толкова прави, че искат да наложат идеите си на другите.
Тази самонадеяност е най-фаталната грешка защото е противна на идеята за усъвършенстване на идеите от ума. Ако приемете, че никой никога не е прав в абсолютния смисъл на думата, ще сте по-склонни да се огледате за по-добри идеи и да отчитате идеите на другите.“
Сред по-важните въпроси, които се разглеждат в „Практическото мислене“ са:
- Процесите на мислене;
- Начините да разбираме ситуацията;
- Начините да бъдем прави;
- Начините да грешим, когато мислим;
- Видовете самонадеяност, съмнения, творчество.
„Практическото мислене“ е с много примери, фигури за визуализация. Написана е на достъпен език. Подбужда към размисъл и стимулира желанието за самоусъвършенстване на мисловния процес. Качествата й на ръкопис с достойнства и ясно изразени ползи, са безспорни й отрежда едно престижно място в списъка с полезна литература за професионално и личностно развитие.
Виж повече