Това е една класическа история за по-слабата страна в битката: Давид, млад овчар въоръжен само с прашка побеждава Голиат – великия войн. Историята е преминала отвъд библейския си произход за да се превърне в често използвано нарицателно за невероятна победа. Но Малкълм Гладуел се пита, дали наистина в историята се разказва именно за това?
Обикновено преценяваме “силата” в нейните физични величини – в спорта по-едрият противник има по-голям шанс за победа над по-дребния, в бизнеса по-опитният от гледна точка на години се смята в момента за по-подходящ за поемане на отговорности и т.н. Дали обаче това винаги е правилният подход? Не и според колумниста на сп. New Yorker Малкълм Гладуел, когото със сигурност познавате с неговите “Повратната точка” и “Изключителните”.
В “Давид и Голиат” Гладуел разглежда несъответствието между начина, по който тълкуваме едноименния библейски мит, и това как се развиват нещата на практика. Да бъдеш “антисистемен играч”, да използваш вратичките в правилата или просто да създаваш свои, за да променяш света около себе си. Ами да, ако Давид беше запазил традицията на боевете “един-на-един”, нямаше да има шанс срещу страдащия от гигантизъм филистимец. Но трябва ли всички да правим така винаги?
В “Давид и Голиат” Малкълм ни разказва три типа лични преживявания на реални хора, превръщащи аутсайдерите в победители и привидните победители в реални аутсайдери. Сравнява познати ни архетипи със съвременни истории и техните поуки – Лорънс Арабски изненадва турците при Акаба точно както баскетболният отбор на Вивек Ранадиве, съставен изцяло от дребни момичета, успява да разбие тактиката и на най-силните си противници с нелогичната си игра. Показва как трудностите ни мотивират повече, а когато достигнат определен преломен момент, вече дори не ни притесняват, а ни помагат, защото сме толкова свикнали с тях (“желателни трудности”).
Сред най-важните моменти в книгата обаче е обширният анализ на т.нар. обърната U-образна крива. u-shaped curveВ няколко глави Гладуел ни показва защо “много хубаво не е на хубаво” реално има своите съвсем практически измерения. Опитът на американката Тереза де Брито ни посочва, че малкият клас би могъл да бъде точно толкова труден за учителя, колкото и прекалено големият клас. Прекомерното богатство поражда сериозни грижи с възпитанието, позиционирането между хилядите изложители на най-мащабните форуми не дава ефекта, който бихте могли да постигнете, ако сте звездата на по-малко изложение, а вкарването на прекалено много хора в затвора в даден момент може да се окаже пагубно за поведението на следващите поколения.
О, и още нещо – дислексията може би не е чак такъв недостатък, колкото си мислим. Питайте сър Ричард Брансън!
“Давид и Голиат” е от любимия ми тип книги – които подлагат цялото ти същество под съмнение. Колкото повече мислиш за причините нещо да се случва, толкова по-ясно разкриваш възможните странични ефекти. Докато всичко това ти стане навик. Ех, как ми се иска всички книги да правят това!
Всъщност… нека оставим самият Малкълм да разкаже:
„Давид и Голиат е най-забавната книга на Гладуел до момента. Тя е възхитителна бурлеска, която подхранва и сърцето, и ума. . . Гладуел владее на умението да ни примамва в дадена посока, само за да ни отведе на съвършено различно място в крайна сметка – и то на място, което е по-добро.“
— Луси Келъуей, The Financial Times
„Истински интригуваща и вдъхновяваща.“
— Хектор Тобар, Los Angeles Times
„Провокативна. . . Давид и Голиат е вкусно, поглъщащо четиво.“
— Джон Уилуол, San Francisco Chronicle
„Както винаги, размахът на Гладуел е слисващ и ни подтиква към размисъл.“
— Джо Носера, The New York Times
„Очарователно. . . Гладуел е майстор на синтеза. Този автор на неизменни бестселъри се гордее с умението си да преосмисля радикално нещата и подбужда всички ни да сторим същото.“
— Хелър МакАлпин, Washington Post
„Това, което задвижва книгата – както и при останалите творби на Гладуел – е опияняващото му разказваческо майсторство. Той умело смесва познати елементи с неочаквани, противоречащи на интуицията ни факти, като подправя всичко това с порядъчна доза научни доказателства. . . Гладуел е изкусен майстор, той е един автор-изключение.“
— Роб Брукс, Huffington Post
“Гладуел изгради истинска кариера, отправяйки предизвикателства към общоприетото мислене. В тази книга той изследва вероятността (нищожна, по презумпция) за успех на слабия срещу силния и ни демонстрира, че тя е доста по-голяма от очакваното.“
— Джудит Нюман, People Magazine
„Завладяващо. . . Най-голямата дарба на Гладуел е да вдъхва живот в преживяванията на своите герои. Той притежава рядкото умение да опростява без да подхожда опростенчески: изчистен и ярък прозаичен стил в служба на завладяващия разказ.“
— Дейвид Таками, Seattle Times
„Най-провокативната книга на Гладуел до момента. Давид и Голиат е предизвикателство към начина, по който възприемаме пречките и недостатъците. Книгата извлича доказателствен материал от историята и психологията, което, в съчетание с мощния разказвачески талант на автора, ни подтиква да преосмислим начина, по който виждаме света около нас и по който се справяме с предизвикателствата, които ни сервира животът.“
— Сузан Джаф, Columbus Dispatch
